Весо заминава за Бразилия, защото "мястото не е случайно". След като миналата година много хора са направили рекорд там, Овчаров е силно мотивиран да се завърне. Полетите се случват в северната част на Бразилия, като парапланеристите обикновено излитат от един щат и кацат в друг.
Ако въздушното разстояние се равнява на 500км, то това значи, че сухоземният път е поне 900км, което прави процесът на летене и прибиране на пилотите дълъг и изморителен.
"Много пъти имахме случаи, в които ние летим, пътуваме цяла вечер навръщане и пристигаме буквално половин час преди или след закуска, мием си зъбите фиктивно и отиваме да летим отново, след като сме яли един банан с едно яйце и това е. (...) На този режим бяхме по поне 3-4 дни без прекъсване."
Тази година се практикува летене с лебедка, което "в сравнение с това да летиш от баир е все едно си си викнал таски - много по-лесно е да се издигнеш.", споделя атлетът.
"Проблемът на ледката ,обаче, e, че не можеш да летиш в група, което доста усложнява процеса. В най-добрия случай излитахме по двама души (...) Аз в най-дългия си полет бях абсолютно сам, което го прави двойно по-сложно. Колкото и да си ориентиран и да знаеш какво се случва пред теб спрямо картината на условията, дори да се насочиш към зона, където си мислиш, че ще можеш да се вдигнеш, крилото има размах само 10м и понякога можеш да минеш на 1м от термиката и да я пропуснеш (...). Когато сте няколко души летите един до друг и отцепвате много по-голяма маса въздух. Така можеш да видиш, че твоя приятел се вдига и можеш да се насочваш натам. Ако си сам няма и да разбереш."
Весо лети в компанията на други трима българи - Явор Плашински-Доктора, Антон Атанасов и Кубер Сапарев .
"След като Доктора ме победи на Шумен Оpen това ни беше като приятелски реванш на чужда територия.", смее се той.
Представителят на Red Bull подобрява личния си рекорд още на първия ден, като изминава 480км, но има по-високи цели.
"Като цяло, мястото, на което летяхме беше лимитирано донякъде, понже в един момент се достигаше плато с широчина 700км. Каквато и линия да избереш рано или късно се блъскаш в това плато след около 400км, което правеше потенциала за световен рекорд много по-труден, защото това плато ти идва 1000м по-нагоре, изяжда ти от височината и няма много места за кацане. Там е много диво."
Въпреки препятствията, спортистите не се отказват. След 3 смени на билета си от Бразилия към България в чакане на най-добрата прогноза, Весо я получава, но въпреки че се движи с 1,5ч пред световния рекорд, каца на 330 км.
"Не ми се вярваше, наистина. Много беше болезнено да кацна толкова рано в такъв уникален ден. За мен това беше много емоционален крах. На всичкото отгоре 5 часа чаках колата да дойде да ме прибере и накрая се прибрах в 1:30 сутринта смазан. Почти не можах да спя. Сънувах кошмари и въобще не можех да повярвам какво се случва."
На другия ден е последният ден от прогнозата, само че вятърът е много по-слаб отколкото се очаква.
"Даваха го без облаци, супер зле, моите приятели ги нямаше - още не можеха да се приберат. Нямаше с кой да летя в група, но си казах, че няма да се предавам. Закусих добре, отидох на старта и... беше абсолютна трагедия. Почти до 8:00ч. никой не искаше да излита, но си казах, че няма какво да губя. В света има само един полет над 500км с излитане след 8 сутринта (...) в тези условия ми се струваше невъзможно."
Въпреки това, Веселин Овчаров се преборва с климатичните условия и успява да постигне това, което смята за немислимо в началото.
След 10 часа Весо каца след точно изминати 530 км със средна скорост 52- 53 км/ч.
"Най-накрая успях да си сбъдна мечтата. (...) На другия ден вече нямаше прогноза и директно отидохме на морето, за да караме кайтсърф.(...) Беше невероятно. Хубава храна, морска вода и след целия маратон без спане и на военен режим, наистина беше като санаториум след военна мисия."
0
