Продължаваме да ви представяме български треньори в колективните спортове, които са успели да водят един отбор в продължение на десетки години. Миналата седмица говорихме с Иван Халачев – наставник от 1999 година на ВК Арда (Кърджали). Днес срещата ни в dsport е с треньор, които бие неговото 20-годишното „дълголетие“ с един сезон повече.
Александър Попов е старши треньор ВК ЦСКА вече 21 години. Той е бивш лекоатлет, чийто пра-прачичо е Паисий Хилендарски, фамилията му е истински рекордьор по извоювани трофеи, като волейболист става шампион и 4-ти в КЕШ, но се отказва и едва на 22 години става наставник на мъжки тим като над две десетилетия за него да си треньор е кауза. Може да чуете какво сподели Александър Попов пред dsport.bg в поредицата ни за треньорското дълголетие, а ето и извадки от разговора ни:
„От 1998-ма година съм старши треньор на мъжкия отбор на ЦСКА. На 22 години се отказах заради травми иначе като дете бях добър спортист. Започнах с лека атлетика, но се влюбих във волейбола. Започнах да тренирам 1982 година само и единствено в ЦСКА. За щастие не се бях озлобил, като имаш по-големи мечти и не се реализират, не загубих мотивация и станах треньор първо на юноши старша възраст, за да има преход. Крачка по крачка, вижте какво стана?! Имах възможности, семейството ми няма нищо със спорта, бях добър ученик и на 22 години можех да тръгна по друг път, но сърцето и съдбата предопределиха бъдещето ми. Така намерих и кауза. Като ми е стръмно, ми е интересно“.
„Дългосрочни планове никога не съм си правил. Ситуацията в българския спорт е такава, че дългосрочни цели никой не може да има заради хилядите явни и неявни, истински и неистински, обективни и субективни проблеми на хората, които се занимават със спорт. Като започнем всяка година, гледаме да я завършим по възможно най-достойния начин от пиедестала на отбора, който водя. Всички тези две десетилетия и повече са били в една наистина много сериозна борба“.
„Старая се освен треньор, да бъда и възпитател. За каузата да бъдеш треньор в ЦСКА, за каузата да бъдеш треньор в България не е достатъчно само да разбираш играта, да знаеш упражненията, да взимаш почивки и да кажеш умни неща. Предизвикателството е да бъдеш възпитател на млади и стари, с личен пример и различни методи“.
„Не се връщам с лошо към трудностите през годините. Най-хубавите моменти не са титлите, медалите, победите, над стоте дербита с Левски. Много обичам клуба си, работата си и е абсолютно удоволствие и привилегия да бъда всеки ден в нашата зала. Аз съм щастлив в ЦСКА и това ме зарежда с ентусиазъм“.
„Фамилията ми с жена ми, сестра й, баща им Аспарух Никодимов, с кума ми Роберт Гергов е изцяло свързана с ЦСКА. А бъдещи титли – незнам, за нас победите са в ежедневието. Аз съм закърмен с желанието за победа. Не могат да ме отчаят загуба, трудност или неравност по пътя, напротив – само калените в битка може да продължат напред. С екипа ми сме абсолютно съмишленици като обединяващото е истинската, неподправена любов към спорта и ЦСКА“.
„Когато сме имали финансови възможности, шампионската титла на България никога не е била само тя самоцел, а сме се стремили да направим нещо повече. Пожелавам на по-богатите отбори сега да погледнат по-сериозно към по-високи цели“.
„Треньорският пост навсякъде е ветровит защото всяка седмица сме на изпит пред хората. Аз всяка седмица съм на изпит дали съм си свършил работата във всеки аспект. Малцина са треньорите, които са си запазвали постовете дълго време. Но честно свършената работа за мен често е гаранция за успех. Динамична е системата, средата, хората и нашата работа защото всеки ден трябва да се справяме с трудни характери. Спортистите не са като редовите ученици, които са задължени да отидат в първи или втори клас. Борбата с тези индивидуалности, напасването с трудните характери и борбата да се изведе главна цел от второстепенна е магията на нашата работа“.
„На младите треньори не бих дал съвет. Който иска нещо да научи, винаги намира начин. За щастие семейството ме подкрепя защото да бъдеш треньор на ЦСКА във всичките тези години се изисква много и от лично време, и много компромиси. Начинът да се задържиш на едно място като ЦСКА е да умееш правиш компромиси, но не компромиси с личността си, а в личен план! Тези, които успеят да го направят, имат повече шанс за успех. Благодарен съм на всички около мен!“
„Още колко години ще продължавам?! Не съумявам да погледна много ходове напред защото ситуацията е много динамична. Аз си върша работата, ако продължавам да я върша, ако имам удоволствието, ако ме търпят близки, състезатели и клуб, защо не?! Ако загубя мотив, визия, имам други приоритети, защо не?! Аз съм под 50 години съм и мога да се реализирам в други обрасти, но сега сме концентрирани с отбора ми да стъпим на крака и с други проблеми, които трябва да бъдат решавани“.
0
