Преди две години дори Екатерина Аврамова се беше отписала за плуването. Имаше титли, рекорди, но смени трима треньори. Оставаше само с амбицията за битка в големи състезания. Не получаваше покани за участия, твърдеше се, че е свършена за плуването - на 17 години. Тогава замина за Лондон. С майка си и по-малката сестра Елизабет. Да продължи с плуването я убеди бившият наставник на представителния отбор Георги Дангалаков. Равносметката за 18 месеца - 31 национални рекорда. Първите от тях бяха поправки на стандарти от две десетилетия. Беше избрана за най-добър плувец при мъжете и жените на турнира в германския град Дармщарт. Това стана непосредствено преди европейското първенство в Будапеща. На континенталния шампионат край Дунава пък една десета я раздели от финала на 200 м гръб. Записа още два национални рекорда и общо три влизания в Топ 16 на Европа.
- Кате, каква е личната ти равносметка за първенството в Будапеща?
- Не съм очаквала толкова силно плуване. Най-вече на 200 метра гръб. Все пак това не е коронната ми дисциплина. Записах три полуфинала на най-престижния континентален форум и няма как да не съм доволна. Шампионатът в Будапеща обаче е минало. Тепърва ме чакат тежки тренировки и по-големи цели. Предстоят ми европейско първенство (Айндховен) и световно първенство (Дубай) на малък басейн. Иначе почивката ми в България мина много добре. Откраднах три седмици. Поддържах формата си, но без натоварвания във водата. Все пак тази година за мен беше доста дълга - състезания, лагери, напрежение....
- Една десета те остави извън финала на европейското първенство в Будапеща. Скромничиш, но едва ли някой ще ти повярва, че не си гонила повече от влизане в голямата осмица на Европа?
- Не вярвах, че ще направя плуване на 200 м гръб в рамките на 2:12 минути в сутрешна серия. Дори на тренировка не го бях правила. Яд ме е естествено за тази една десета. Та тя е невидима за човешкото око. Но пък не очаквах и че късметът ще ми е такъв. Деветото място в Европа си е успех.
- Каква беше първата ти реакция, когато пипна стената и видя, че финалът ти се е изплъзнал на нокът?
- Плувах във втория полуфинал. Направо излязох от водата. Дори не разбрах, че не ми е достигнало толкова малко. Просто подскочих от радост, виждайки какво постижение съм дала. Минавайки покрай трибуните госпожа Таня Богомилова - (генералният секретар на БФПС - б. р.) ми каза за ситуацията. Една десета?! Направо умрях от яд. Исках да скоча отново и да поправя всичко във водата.
- Силата ти е в спринта. Можеше ли да запишеш на стотачката по-добро класиране?
- На стоте метра определено имах по-голям шанс. Грешката ми беше, че тръгнах твърде бавно на първата дължина. На петдесетте метра обърнах на 30,5 секунди, което е сравнително бавно за елитното плуване в Европа. Очаквах, че ако го направя, ще сляза под 1:02 минути. Вече го бях правила месец по рано в Германия, когато подобрих националния рекорд на България. Явно умората от сериите и полуфинала на 200 метра обаче ми се отрази. Определено имах резерви за стоте метра...
- Преодоля ли проблема с психологическата нагласа и респекта от съперниците, за който заяви, че бил причината да се представиш под очакванията ти на световното първенство в Рим през миналата година?
- Треньорът ми Дейвид Хичкок в лондонския клуб „Иилинг", целенасочено избираше тежка програма и плътност на състезания. С голяма конкуренция и най-вече в чужбина. Конфронтиране със звездите, за да може да добия представа какво е да застана коридор в коридор с тях и да усетя тръпката от надпреварата. Само така се добива увереност за победа. Това беше ключова стъпка за промяна в психическата ми нагласа. Определено за година и 9 месеца си станахме много близки с треньора ми в Лондон. 
- Нима няма дистанция между вас?
- Респектът винаги го има. Аз обаче чувствам Дейвид Хичкок най-вече като приятел. С треньора ми си говорим на ти. Той знае абсолютно всичко за мен, минута по минута. Това, че сме приятели, не зачерква респекта.
- Би ли направила сравнение в организацията на клуба „Ийлинг" спрямо родното плуване?
- Ситуацията в България като управление на плуването и менажиране на басейни не бих искала да коментирам. Твърде далече съм от всичко, което става у нас в момента. Фактът, че се информирам, чета и кореспондирам за българското плуване, не значи, че мога да вземам отношение. Определено хората се опитват да работят в тази насока. Все още обаче все не достига една идея в тази насока. Нека стане така, че децата да достигнат до нивото, на което съм аз и Нина Рангелова...
- Но Нина до месец август тренираше в България, на тези същите басейни...
- Нина не е тренирала на тези същите басейни, а на определени. Най-добрите в България - Белмекен, Кранево, Чучулигово.
- По време на европейското първенство камерата те улови да се кръстиш. Религиозна ли си?
- Ритуалът е от миналата година. Бях в серия от състезания, имах помощ отгоре, свише. Това е един вид психологическа помощ. Суеверна съм, червен конец на ръката, хората, колкото и да ми се радват, да са искрени с теб, не всички са така винаги зад гърба ти и далеч не всички те подкрепят...
- Татуировките помагат ли?
- Правя ги за късмет, за хармония между мен и водата. Но мисля да поспра. Вероятно ще направя една последна за олимпийските игри. Специално за европейското първенство рисунката ми отново беше заслуга на личния ми татуист от София. Добавих един нюанс към пеперудата на гърба ми. Не е нещо, което другите хора могат да го свържат, за мен обаче е много. 
- Освен в психологичен аспект, къде имаш резерви?
- През последните 6-8 месеца започнахме да работим страшно много време за силата на краката, за бързината. Определено резервите са ми в изпълнението на салтото, подводната част на плуването след него.
- Как протича един твой ден в Лондон?
- Ставам всяка сутрин в 4,30 часа. Трафикът и обратното движение не са проблем. Тъй като не бях пробвала да карам кола с ляв волан у нас... В пет часа съм на ръба на басейна. Плувам до 7,30, след това се качвам във фитнеса. Това, което може би е по-различно от подготовката на плувците у нас, е редуването на три тренировки във фитнеса с още толкова в студиото - стая, в която работим за гъвкавост, с топки, подскоци. Правим бързина. Определено предпочитам фитнесът пред студиото.
- Колко състезатели наброява твоята група...
- Наброява 45 души от всякакви възрасти. Имаме 43-годишен състезател. Той не е ветеран, плува в открити води. В нашата група тренират едни от добрите англичани. Ще спомена Чарлз Търнър, който плува на Игрите на Британската общност 50 и 100 м свободен стил. Сестрите Джена (кроулистка) и Уора Търнър (гърбистка). Втората ми е конкурентка - на 16 години е. Когато пристигнах в Лондон беше по-добра от мен. Има и още добри гърбистки, така, че вътрешната конкуренция е доста голяма, а това е само от полза за мен. Това ми помогна много в подготовката - за реализирането на по-добри резултати, както и за участието в щафети. Нашите са сред най-бързите, трябва да си най-добрата. В моята група плува и момчето, което излезе на задната корица на втори брой на списание „Плуване & Водна топка" като рекламно лице на „Спидо". Казва се...
- От толкова плуване пропусна абитуриентския си бал...
- Пропуснах абитуриентския бал, но не съжалявам. Съвпадаше с подготовката за европейското първенство. Не исках да заменя и минута от подготовката ми срещу шляене из клубовете. Пък билетите от Лондон до София по това време също бяха твърде скъпи за бал със съучениците ми от 96-о училище в столичния квартал „Люлин", които почти не познавам. Това не означава, че съм занемарила обучението си. Колежът „Уест Енд" ми дава прекрасна основа за бъдещето.
- Виждаш ли се финалистка на олимпийските игри в Лондон?
- Виждам се. Нещо повече, ще се боря за място в тройката, ако излязат плановете ни с треньора. Финалът обаче ще ми гарантира пълна стипендия в Оксфорд. Разгледах вариантите за кандидатстване. Един семестър в Оксфорд излиза около 6000 британски лири. Що се отнася за специалностите се колебая между право и бизнесмениджмънт. Правото също ме раздвоява - изкушена съм и от спортното право, и от криминалното. Лошото е, че има твърде много бумащина, писане, четене, изискващо много време и всеотдайност. А аз съм човек, който обича комуникациите. Застояването зад бюрото не е за мен.
- Ако те приемат в Оксфорд това ще означава, че си изпълнила задачата на олимпийските игри. Ще приключиш ли с плуването?
- Всичко зависи от представянето ми в Лондон. За ученето има време, но спортът е до време. Така, че със сигурност ще използвам максимума от годините в басейна. Пък и Оксфорд има прекрасна плувна програма.
- Има ли вариант след олимпиадата да се състезаваш като англичанка?
- А има ли вариант след олимпиадата България да се грижи повече за нас? Искам да видя прогрес в родното плуване. Песимистка съм. С изключение на няколко деца не виждам кой върви след мен и Нина. Дай Боже да не съм права.
- Артистична си. Пробва се и на модния подиум. Ще ставаш ли манекен?
- Ревютата и снимките в каталозите на този етап са като приятелски договор. Правя услуга на съотборник. Семейството му държи фирма. Смятат ме за една от най-красивите състезателки в отбора. От тук не съм търсена, предполагам просто, защото повечето хора не знаят за мен.
- На кои от световните величия в плуването се възхищаваш?
- Познавам се с по-голяма част от състезателите в световния елит. На някои се възхищавам, други не смятам, че са толкова велики, за колкото се мислят. Идоли нямам. Как ще ги бия всичките, ако ги гледам като богини.
- Нямаше да ги биеш обаче без треньорите, които те формираха като състезател...
- Безкрайно благодарна съм на Жорж Станкович. Той ме откри за плуването. Той ме натисна, за да видя, че от мен става нещо. Той ми даде първите години, първите състезания, първия златен медал. И многобройните последвали го. Ръка ми подаде и Кристиян Минковски. Голяма е заслугата и на Георги Дангалаков. Когато ме бяха ме отписали от плуването, и аз се бях отписала, той настояваше да продължа да тренирам в Англия. Просто ми каза: „Там ти е мястото".
Екатерина Аврамова е родена на 12 ноември 1991 година в София
Основни дисциплини: 50, 100, 200 м гръб
Състезателка на: „Иилинг" (Лондон, Англия) и „Олимпия", започнала и записала първите си успехи в столичния клуб „Шипка", основан от Явор Блъсков - бивш елитен плуването и настоящ бизнесмен.
Личен треньор: Дейв Хичкок в Лондон и Георги Дангалаков у нас. Първи треньор и откривател за плуването - Жорж Станкович. Подготвял е и Кристиян Минковски.
Постижения:50-метров басейн: 50 м гръб - 29.24 (13 август в 2010 г. в Будапеща), 100 м гръб - 1:01.97 (12 юли 2010 г. в Дармщад, Германия), 200 м гръб - 2:12.92 (9 август 2010 г. Будапеща).
25-метров басейн: 50 м гръб - 28.00 (12 декември 2009 г. Истанбул), 100 м гръб - 59,93 (15 март 2010 г. Лондон), 200 м гръб - 2:08.25 (18 декември 2009 г., Амстердам)
Успехи:
Девета на европейското първенство в Будапеща през 2010 година (200 м гръб) и с общо три полуфинала на форума. Балканска шампионка за 2007 година на (50 м гръб, втора на 100 м гръб). Авторка на 31 национални рекорда.
*Забележка - рекордите са към 28 октомври 2010 г.
Василен ДИМИТРОВ, "Плуване & Водна топка"
СНИМКИ: Евгени Цеков, БФПС
0
