Кубрат Пулев пристигна малко инкогнито в България на 4 юли и три дни по-късно се качи на подготовка на Белмекен. Звездата ни в професионалния бокс опита да се изолира максимално от външния свят, докато тренира за мача на живота си срещу световния шампион Владимир Кличко. Кобрата обаче направи малко изключение за екипа на в. “24 часа”, който го посети на високопланинската база.
- Как преминава подготвителният лагер на Белмекен?
- Отлично. Тук се чувствам много по-добре от където и да е другаде. Белмекен е една уникална база, такива има малко по света. Това си е национално богатство и трябва да я пазим и ценим.
- Когато бе обявен официално двубоят ти с Владимир Кличко, ти каза, че ще трябва да тренираш, както никога не си го правил досега. Този лагер на 2000 м влиза ли в необичайната програма?
- Ами не, все пак тук съм идвал към 1000 пъти с националния отбор като аматьор. Истината е, че аз през цялата година не съм спирал да тренирам. Чувствам се подготвен и вярвам, че до мача на 6 септември ще бъда в оптимална форма. Дано само Господ ме опази от контузии.
- Как преминава един твой ден на Белмекен?
- С двуразови тренировки и затова доведох хората от немския ми клуб. Тук са треньорът ми Ото Рамин, спаринг-партньорът ми Еркан Тепер и световната шампионка Сицилия Брекхаус, която има три пояса в категория до 60 кг. Всички са много впечатлени от базата.
- Успя ли да се откъснеш от приятелите и феновете?
- Това ми беше целта и нарочно не обявих, че ще идвам на лагер. Въпреки всичко обаче се разчу и доста хора дойдоха за по една снимка и автограф. Дори от София пристигна едно семейство - ей така, просто да се запознаят с мен. Това, че правя хората щастливи, може само да ме радва.
- Билетите за мача бяха разграбени за едва няколко дни. Обаждат ли ви се често приятели и познати да питат дали може да ги уредите с нещо?
- Постоянно, но за съжаление, не мога да направя нищо. Агенцията на Кличко е организатор на галата и очевидно оттам се стремят по всякакъв начин да ме притискат и да ми създават дискомфорт. До момента съм дал няколко хиляди евро за билети, за да могат най-близките ми да дойдат в залата.
- С наближаването на мача усещаш ли повече напрежение?
- Не, никакво дори. Което също не е добре, но предполагам, че непосредствено преди мача нещата ще си станат естествено.
- След финала на световното по футбол Кличко каза, че щял да те победи, както Германия се е справила с Аржентина...
- Ако ще си говорим така образно, мога да му кажа, че аз ще го бия, както Германия размаза Бразилия. Ще бъде жалък. Виж, трябва да му признаем на Владимир, че умее да си прави реклама и добър имидж. Затова и не приемам толкова лично тези думи.
- В последните си интервюта обаче той демонстрира респект към теб. Това също ли е игра?
- Както му изнася, така си говори. Ако съдим по изказванията му, той вече на няколко пъти ме подцени. В същото време обаче съм убеден, че ще вземе всички мерки срещу мен. Абе да говори каквото си иска, слабо ме вълнува
- Как ще протече оттук нататък подготовката ти?
- От понеделник продължаваме в Германия и ще наблегнем основно на спарингите. Разбира се, ще работим достатъчно и за сила и издръжливост. Всичко е добре планирано от моя щаб.
- Станаха ли ясни вече партньорите ти, единият от планираните - Дейвид Прайс, претърпя операция?
- Да, това беше неприятна новина за мен. Той е доста добър спаринг-партньор, отпаднаха и други момчета. Но от щаба ми направиха всичко възможно да подсигурят подходящи хора. Единият от тях дори е бил противник на Кличко. Всъщност боксьорите, с които ще тренирам, са все по над 2 метра високи. Мисля, че това ще ми помогне доста.
- На последния ти мач в Германия бяха бившият премиер Бойко Борисов и столичният кмет Йорданка Фандъкова. Очакваш ли известни политици и на двубоя с Кличко?
- Те тогава дойдоха случайно, просто бяха на посещение в Берлин и нещата просто съвпаднаха. Това беше едно уважение към мен, за което съм благодарен. Очаквам да има доста българи, защото интересът наистина е много голям.
- Този огромен интерес в целия свят задължава ли те по някакъв начин и може ли да се окаже нож с две остриета?
- Не, мен винаги ме гледат в целия свят. Абсолютно нищо не ме притеснява.
- Ще се промениш ли като човек, ако станеш световен шампион?
- Едва ли. И да загубя, и да спечеля няма да има голяма разлика. Със сигурност след този мач ще израсна още чисто спортно - като опит, като игра. Само Господ може да ме промени като човек.
- Дразни ли те фактът, че някои от американските анализатори не се изказват ласкаво за теб. Допускаш ли това да е някаква завист заради дългото отсъствие на изявени боксьори от САЩ в тежка категория?
- То преди и англичаните ме подценяваха, но когато Томпсън преби на два пъти Прайс, а пък аз пребих Томпсън, започнаха да показват респект. Но има и американци, които ме уважават и ценят качествата ми. Чувал съм и хубави думи от тях.
- Очаква се на ринга в Хамбург да бъдат и вашите братя - съответно Тервел и Виталий. Това ще направи ли мача по-специален?
- Да ти кажа честно, ми е все тая дали братът на Владимир ще бъде на ринга. Интересува ме само Тервел и се радвам, че той е винаги до мен и ме подкрепя. Същото се отнася за приятелите и екипа ми. Надявам се да има много българи в залата и да създадат страхотна атмосфера. Все пак ми се струва, че сме по-емоционални от германците. Всички тези неща са важни за мен, защото аз не се изправям просто срещу един боксьор, а срещу цяла една империя. Империя от хора, които са доста дълго на върха и така са си нагласили нещата, че системата да работи в тяхна полза.
- Представял ли си си някога, че може да стигнеш дотук - да си на една крачка от световна титла в професионалния бокс?
- Никога. Като цяло обаче аз не съм някакъв мечтател, който следва мечтите си и така върви напред. По-скоро си поставям цели и една по една си ги изпълнявам. В останалото време се наслаждавам на живота, на всеки един миг. За мен е важно човек колко пъти ще се усмихне, а не колко пари ще изкара. Може би много хора ще си кажат, че говоря така, защото не съм беден. Истината е, че парите никога не са ми били самоцел. Разбира се, важни са, защото дават спокойствие и сигурност. При мен обаче винаги са били следствие.
- Суеверен ли си?
- Не, но съм вярващ човек. Рядко обаче ходя на църква, защото срещам фалшиви хора там. Чета го в очите им просто защото съм много проницателен. Имам много приятели мюсюлмани и на тях им казвам, че Господ е един за всички. Сега като си тръгнем от Белмекен, ще заведа моите хора до Рилския манастир да запалим по една свещ.
Стефан Чолаков, "24 часа"
0
