- Какво ви харесва и какво не на световното първенство досега, сеньор Марадона?
- Допадат ми много голове, защото те са моята слабост. Не си спомням толкова открит футбол на световни финали. Мачовете са динамични и зрелищни, а защитната игра е поставена в ъгъла. Идва обаче едно "но", защото не ми харесва организацията - стадионите не са напълно завършени и това създава проблеми.
- Хората във ФИФА не са ви любимци. Защо?
- Винаги съм защитавал интересите на футболистите и така ще бъде, докато съм жив. ФИФА продължава да гледа на играчите като на черноработници, които са длъжни да служат на организацията. Правят си първенства, където си искат. Не искат и да чуят мнението на никого за часова разлика, за климат и за още куп детайли. ФИФА се интересува единствено колко пари ще събере от спонсори и телевизии. И стана абсолютно ясно на всички, че в тази организация повече от футбола обичат задкулисните игри.
- От какво негодувате конкретно на Мондиала?
- ФИФА не си държи на думата. И ако не се смени мисленето на управляващите, ще помоля всички мои колеги да се съберем и да излезем на протест. Защо поискаха седем души от Коста Рика да отидат на допинг контрол след мача с Италия. Къде го има това? Все едно казват, че има нещо нередно в победата на Коста Рика. Наказанието на Луис Суарес също е абсурдно. Вината си е вина, но как можеш да забраниш на футболист да тренира.
- Какви са спомените ви от България?
- Няма да забравя Световното в Мексико през 1986 г. Там играхме с вас и победихме с 2:0, вкарах и гол. Но беше много тежко. Помня всяка минута от този Мондиал. Най-добрата България, разбира се, беше с моя приятел Христо Стоичков през 1994 г. И не беше само той. Бяхте голяма банда – двамата халфове си спомням – единия без коса, другия с голяма коса (б.а. – Лечков и Балъков – подсказваме веднага). Да, помня, да. Лечков и Балъков. Имаше и един страшен защитник с брада (б.а. – Трифон Иванов – пак се намесваме). Точно, игра и в Испания, нали? Сега не следя отблизо българския футбол. Явно е, че нямате силно поколение като това в Щатите. Не съм чул за силен български клуб или играч. Явно сега нещо не правите както трябва.
- Кога ще дойде в България?
- Когато Христо ме покани. Обичам го както него, така и цялата му фамилия – Марияна, Мика и Христина. Свързвам България най-вече с Христо. Неслучайно той беше до мен на моя бенефис. Сега съм повече време в Дубай, наблизо съм до Европа и е възможно да дойде да видя България.
- Знаете ли, че българин беше страничен съдия на стадион "Ацтека" на четвъртфинала Аржентина - Англия (2:1) през 1986-а (б.а. - страничният рефер Богдан Дочев не видя, че Марадона вкара с ръка на Питър Шилтън)?
- Разбира се, знам, как да не знам. Оттогава всички българи сте мои амигос! Ако можех, щях да кажа на този съдия: “Да си жив и здрав, амиго!” Обичам България, предайте от мен поздрави и целувки.
- Тежат ли на Лео Меси сравненията с вас?
- Оставете Меси да играе футбол. Няма човек на света, който да не знае колко много може той. Заслужи да има четири "Златни топки". Меси няма да стане по-велик или по-слаб, ако не вдигне купата на световното. От него се иска само да играе на макс, да играе както може и да не се притеснява от критиците. Тях винаги ще ги има. Както вече го има и неговото величие за историята.
- Колко истински приятели има днес Диего Марадона?
- Когато бях футболист, със сигурност не можех да ги преброя. Всички ми се пишеха близки и верни. А днес? Днес започвам да броя и ми остават пръсти на ръцете. Но все се оплаквам. Аз съм от любимите деца на съдбата. Пожелавам ви и на вас да сте щастливи. Адиос.
Владимир Пауков, Боян Бойчев
в. "Труд"
/цялото интервю с Диего Марадона можете да прочетете в днешния брой на в. "Труд"/
0
